(Забавно алтернативно заглавие на публикацията: Heard It Through The Giant Non-Grape Vine)
Добре, спомняте ли си стария луд, който натискаше дъб в задния ни двор, който споменахме миналата есен? Това е сцена направо Джуманджи .
Преди около половин година отрязахме основата на лозата...
змийска трева
… в опит да го убием и да спасим нашия дъб от смъртоносната му хватка.
И тогава просто остана там, а ла Роуз в Титаник. Никога не го пускаше. И нещата се обърнаха към грозното, когато листата и клоните изсъхнаха и изсъхнаха.
И така, след 6 месеца чакане то да се откаже от духа и магически да падне от дървото, ние решихме, че ще трябва да вземем нещата в свои ръце… с помощта на някои ножици за подрязване. По принцип нашият метод беше да отрежем всеки мъртъв клон точно в основата, където се срещаше с лозата, тъй като не можахме да издърпаме самата лоза от дървото (беше буквално твърдо като цимент там и не искахме да го повредим дъбът).
Като по чудо успяхме да достигнем до почти всеки последен клон благодарение на една стълба и нож за клони с дълга дръжка за тези горни части.
Ето една предишна снимка за вас от миналата година:
И след това просто щракнах тази сутрин:
Хубаво е вече да нямате нещо, което изглежда като дърво, което изяжда къщата.
петна за бетонен под направи си сам
Още едно преди:
И едно след от този ъгъл сега:
Харесва ми, че вече няма гигантска лоза, която да натежава дъба, а новата откритост на горния вътрешен двор е страхотна. Преди се чувстваше доста затворено – и толкова много плодове и заострени листа (и двете от които лозата произвеждаше масово) падаха по масата и столовете. Хубаво е да си свободен от тези боклуци.
Ето как игнорирате лозата за няколко години, след това атакувате основата, след това я чакате да се предаде и да падне на земята от някакво лозово чудо и след това карате нещата да се случват с ножици и стълба. Някакви резитби или неща в двора се случват в гората ви?
